Просопография на средновековна България Online
Open Access Публикувано от фондация "Българско историческо наследство"

Кира Мария

№111

Сашка Георгиева
Цитирай Сподели Принтирай
Варианти на името:

Кїра Марїиа, Марїа (Борилов синодик, 167, 229, 251, 272). 

Титла/професия:

бл҃гочьстива ц҃рца (Борилов синодик, 167, 229, 251, 272).

Време:

XIV в.

Биография:

К.М. е дъщеря на Десислава (№) и съпруга на Йоан Шишман (№).[1] Цар Йоан Шишман е споменат заедно със съпругата си М. във втората част на Палаузовия препис, където са изписани многолетствия за царствената двойка, както и за Патриарх Евтимий, което показва, че към момента на вписване и трите лица са били живи.[2] Поместването на помен за М. в Поменалната част на Синодика при липсата на помен за царствения й съпруг показва, че царицата е починала преди Йоан Шишман. Непосредствено след ектенията за царица М. е вписана памет за Десислава, майка на М., благочестивата царица на великия цар Йоан Шишман.[3] Двете памети очевидно образуват единен комплекс и в тях М. е една и съща личност, като в паметта за Десислава, чрез нея е пояснено коя е тази Десислава[4].  Бракът между К.М. и Йоан Шишман по всяка вероятност е приключил поради смъртта на М. От този брак вероятно се раждат някои или всички деца на Йоан Шишман, споменати в изворите единствено като чеда на царя: Александър (№)[5], Кераца (№), Асен (№), още един Асен и други „починали деца“[6].


[1] Борилов синодик, 167, 35а.

[2] Борилов синодик, 92б, 229; 83б, 251; 100а, 272.

[3] Съществува твърдението, че Кира Мария и Мария са две различни лица – две съпруги на цар Йоан Шишман, носили едно и също име, но едната спомената с обръщението кира/кера, т.е. госпожа вж. П. Павлов, Търновските царици, Велико Търново 2006, 46. Вж. подробен анализ на двете хипотези у Георгиева, Последните български царици (под печат).

[4] Въз основа на славянското име на майката на Мария съществува хипотезата, че царицата е била дъщеря на „неизвестен по име търновски болярин“ - Божилов, Фамилията на Асеневци, 229.

[5] Стояновић, Стари српски родослови и летописи, 50 (64).

[6] Борилов синодик, 167, 35.

Извори:

Борилов синодик, 167, 229, 251, 272.

Литература:

Божилов, Фамилията на Асеневци, 229; Георгиева, Последните български царици (под печат).