Open Access Публикувано от фондация "Българско историческо наследство"

Евтимий

№5

Варианти на името:

Eѵѳѷмїе (Борилов Синодик, 170); Eѵѳимїе (Похвално слово за Евтимий, 114); Eѷѳимие (Бележки на българските книжовници 1, 65); Eѵѳимїе, Eѵѳїмїе (Бележки на българските книжовници 1, 86); Еѵѳїмїе (Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, 221, 335, 353); Eѵѳѵмїе  (Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, 283); Eѵѳимїе (Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, 5, 27, 59, 78, 181, 205, 225, 240, 255); Eѵѳимїе (Куев-Петков, Събрани съчинения на Константин Костенечки, 93).

Титла/професия:

патрїархь (Борилов Синодик, 170); патрїархь (Похвално слово за Евтимий, 112); патр[иар] (Бележки на българските книжовници 1, 65); патрїархь (Бележки на българските книжовници 1, 86); патрїархь Eѵѳимїе (Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, 5, 27, 59, 78, 181, 205, 221, 225, 240, 255, 283, 335, 353).

Време:

1371 г. – началото на XV в.  

Биография:

Евтимий е последният търновски патриарх преди падането на България под османска власт[1]. Заема патриаршеския престол след  Йоаникий II (№). Името му се споменава в приписка в Братковия миней,[2] датиран между 1375 и 1393 г., в която се говори и за цар Иван Шишман (№).

Е. е монах, последовател на исихазма[3]. Той е ученик на Теодосий Търновски (№)[4]; вероятно пребивава с учителя си в Килифарево и заедно с него напуска манастира след 1359 г. Теодосий отива в Цариград заедно с няколко свои ученици, сред които и Е. Патриархът ги настанява в манастира „Св. Мамант“. След смъртта на учителя си Е. вероятно се премества в Студийския манастир „Св. Йоан Предтеча“[5]. По-късно се установява на Света гора, първо във Великата Лавра „Св. Атанасий“, а след това -  в кулата Селина недалеч от Зографския манастир „Св. Георги“[6]. Е. влиза в конфликт с византийския император Йоан V Палеолог (1341-1391)[7] и е заточен на о. Лемнос[8]. След като е освободен, се завръща в българските земи и основава манастир недалеч от Търново. Като се има предвид, че посланието му до Киприан е писано през 1371-1372 г., завръщането му в столицата трябва да се отнесе към 1371 г. В манастира, наречен „Св. Троица“, Е. се занимава с превеждане на книги от гръцки на български език[9]. Той води кореспонденция с висши духовници[10] и е автор на редица съчинения – агиографски творби, служби, послания, молитви, за повечето от които не е известно кога точно са написани.

След смъртта на патриарх Йоаникий II е свикан църковен събор, на който Е. е избран за патриарх[11]. Той продължава започналата на Света гора правописна и богослужебна реформа, обусловена от въвеждането на Йерусалимския типик, и свързаната с нея работа по новите преводи на богослужебните книги[12]. Е. и книжовният кръг около него налагат употребата на реторичен стил, известен като „плетение словес“. Патриархът води и борба срещу ересите[13]. Той спомага за утвърждаването на култовете към светците-покровители на столицата.

След завладяването на Търново от османците Е. става защитник на българите пред завоевателите. Той е изгонен от патриаршеския храм и се премества в църквата „Св. Петър и Павел“. Според Григорий Цамблак поставеният за управител на града османец нарежда да екзекутират Е., но ръката на палача се вкаменява.

Патриархът е заточен, най-вероятно в Бачковския манастир[14]. Там той продължава книжовната си дейност, а негов ученик е дяк Андроник (№). Приписка в Ловчанския сборник[15] сочи, че Е. умира в самото начало на XV в.[16] Погребан е в църквата „Св. Богородица Петриотиси“ в Бачковския манастир.

---

[1] Борилов Синодик, 170.

[2] Бележки на българските книжовници 1, 65

[3] Има предположения, че е потомък на богат и знатен търновски род – Ангушева, Евтимий Търновски, 575.

[4] Похвално слово за Евтимий, 138-140.

[5] Похвално слово за Евтимий,  146.

[6] Похвално слово за Евтимий, 150.

[7] Причините за конфликта са неясни, съществуват различни предположения – Николова, Портрети, 221.

[8] Похвално слово за Евтимий, 156.

[9] Похвално слово за Евтимий, 162-166.

[10] Георгиева, Многобрачието, 4-8.

[11] Приема се, че той става патриарх около 1375 г. – Божилов, Българското общество, 267.

[12] Ангушева, Евтимий Търновски, 576.

[13] Похвално слово за Евтимий, 184-188.

[14] Според Григорий Цамблак Е. е заточен в Македония - Похвално слово за Евтимий, 216; приписка в Ловчанския сборник свидетелства, че той е изпратен в Станимака - Бележки на българските книжовници 1, 65.

[15] Бележки на българските книжовници 1, 86.

[16] За годината на смъртта му има различни мнения - Николова, Портрети, 226; Тютюнджиев, Търновският епископат, 67.

Съчинения:

Житие на св. Иван Рилски; Житие на св. Иларион Мъгленски; Житие на св. Петка; Житие на св. Филотея; Похвално слово за св. Константин и Елена; Похвално слово за св. Неделя; Похвално слово за св. Михаил Воин от Потука; Похвално слово за св. Йоан Поливотски; Служба за царица Теофано; Напътствия за правилното отслужване на литургията на св. Йоан Златоуст; Служба на св. Йоан Златоуст; Служба на св. ап. Яков; Служба на св. Василий Велики; Литургия на оглашените; молитви против епидемия; молитви за въвеждане в сан; Молитва за благодарност; Молитва в началото на нов индикт; Молитва при настъпване на суша; Молитва за царя; две Послания до Никодим Тисмански; Послание до угровлахийския митрополит Антим; Послание до Киприан.

Извори:

Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius; Борилов Синодик, 170; Похвално слово за Евтимий, 112-232; Бележки на българските книжовници 1, 65, 86; Куев-Петков, Събрани съчинения на Константин Костенечки, 93.

Литература:

Ангушева, Евтимий Търновски, 575-579; Божилов, Българското общество, 267-268; Георгиева, Многобрачието, 4-8; Николова, Устройство и управление, 348-349; Николова, Портрети, 220-227; Тютюнджиев, Търновският епископат, 60-70.